ЕКРАННА ЛЮБОВ
Едни от най-хубавите ми часове през тези години бяха, когато правехме обсъжданията на програмите със зрителите в провинцията. Това беше много отдавна, когато нямаше фейсбук, таблети, мейлове или вайбър.
Хората се събираха в препълнените салони, ние идвахме тържествено от София с по-известните лица от екрана – артисти, режисьори, редактори от новините и разбира се, непременно една-две от говорителките – я Христина, я Лили, я Стефчето. Но винаги с Ани и „Чичко Филипов“, емблематичния и приветлив ветеран говорител. Никола Филипов е от първия ден на Българската телевизия. Без тях обсъждане не ставаше, питаха ги за всичко.
„Чичко Филипов“ (Кольо Филипов), вечният образ на професионалния говорител. Не „Педя човек, лакът брада“, а сърдечен човек, с много талант.
За хората в салона, Телевизия бяха онези, които всяка вечер влизаха в къщите им с „Лека нощ, деца“, приспиваха рожбите им, а в края на програмата, малко преди полунощ, и самите тях със същото „Лека нощ, драги зрители!“.
Даже и доста хора от високата порта на властта ги уважаваха като ВИП, и на важни събирания и приеми бяха сред най-почитаните гости. Всемогъщото УБО пък имаше специален офицер
