ФРЕНСКИ КОНЯК С ЛЮТИ ЧУШКИ

Холандката е онемяла, тя е за първи път в социалистическа държава, не знае колко е страшно да внасяш идеологическа диверсия. И сега това ѝ идва в повече.
Протестът не помага, граничният чиновник е отегчен и категоричен:

холандците са мрачни и отчуждени, почти не говорят и бързат да прекратят първата ни среща. Отдавам го на „северния“ им характер. Но ставам особено осторожен. А и те не бяха обикновени ВИП гости – за тяхната визита у нас се застъпи лично първият заместник-външен министър...

Залата притъмнява. Само един бял лъч припламва, облива със светлина и следи новия фокусник – благородно побелял, с просвяткащи очи, бяла риза, тъмночервена папийонка и блестящ черен костюм – истински факир...!

Пътуваме обратно към града под тепетата. На розовеещото небе над Бунарджика се е изрязала статуята на Альошата. Един от холандците се обръща към мен:
– Знаеш ли какво ни тежи през тези дни? Тук, в България, видяхме много и различни паметници на българи и на воини освободители, загинали за вашата свобода и независимост в битки и срещу турците, и срещу фашистите. Ние също имаме славна история, но паметници за тяхната саможертва у нас почти няма. Завидяхме ви!

Той спокойно пресипваше от недопитите чаши с френския коняк в своята чашка, пийваше си от нея, и гризваше сладко от една недоядена люта чушчица. После събра другите чушки от голямата чиния, зави ги внимателно във вече поомазаната ленена салфетка, и си я пъхна в джоба.