гости на английски или немски език. Танцуваха заедно, смееха се, после пак танцуваха, помолиха го за още фокуси и после пак танцуваха. И така, докато навън стана светло.
Пътуваме обратно към града под тепетата. На розовеещото небе над Бунарджика се е изрязала статуята на Альошата. Един от холандците се обръща към мен:
– Знаеш ли какво ни тежи през тези дни? Тук, в България, видяхме много и различни паметници на българи и на воини освободители, загинали за вашата свобода и независимост в битки и срещу турците, и срещу фашистите. Ние също имаме славна история, но паметници за тяхната саможертва у нас почти няма. Завидяхме ви! А и тази вечер българчетата в бара! – пяха и танцуваха, и се радваха заедно с нас – като че ли бяхме с нашите деца. Ние се разбирахме чудесно с тях, повечето знаеха или немски, или английски, или някакъв друг език. В „Слънчев бряг“ бяхме също с такива приветливи и усмихнати хора, но и сред алеи с холандски лалета… Та вие сте били съвсем нормална страна, но колега, защо тогава граничният полицай на аерогарата в София бръкна в чантата на жена ми и изтръгна списанието, а после го захвърли зад гърба си? – това не мога да разбера…!
Едва в този момент, в тази сутрешна кола към Пловдив, аз разбрах за нелепия инцидент на софийското летище, който за малко щеше да провали Договора между телевизиите на двете страни, който същия ден под Бунарджика щяхме да подпишем с холандския тв екип.
И така, след като положихме подписите си под новия договор, естествено беше да ги поканя на обяд. Бяхме поуморени от снощния бар, но надделяха задоволството от подписания документ и внезапно появилото се топло приятелство помежду ни, след хладното начало на визитата им в София.
Заключителният обяд започна с няколко наздравици с чашка френски коняк, останал недопит, защото ги примамиха шопската салатка с люти чушлета и мешаната скара. Така се готвехме да приключи холандската визита в България. Разбира се, и с неизменното турско кафе. Предстоеше път до София, бързо притичване през сувенирните магазини, пак кафе, но вече на летище София и… край – полет към Амстердам!
Обядът привърши. Ние ставаме и бърборейки оживено,
