холандците са мрачни и отчуждени, почти не говорят и бързат да прекратят първата ни среща. Отдавам го на „северния“ им характер. Но ставам особено осторожен. А и те не бяха обикновени ВИП гости – за тяхната визита у нас се застъпи лично първият заместник-външен министър… При това той настоя да опитаме подписването на спогодба с холандската телевизия за взаимно сътрудничество и размяна на ТВ екипи и програми. Очевидно зад това искане имаше и друга, по-висша цел. Разноските по гостуването им десетина дни в България се поемаше от Министерството на външните работи, което се случваше за по-особени и важни случаи. Докато бях в телевизията, така и не разбрах имаше ли и друга цел на този прием.
Първите дни холандските колеги бяха все така недружелюбни и тягостни, очевидно за договор и дума не можеше да става. И аз промених реда на програмата и излязох от традиционната протоколна практика. Усещах, че с това мрачно настроение доникъде няма да стигнем. Затова след подробните разговори при нас и в студиата, вместо исторически разходки из музеите и църквите на София, аз насочих холандската група през Велико Търново и Шипка към „Слънчев бряг“. Не само хубавият черноморски курорт беше причина за това – в момента туристическият комплекс се ръководеше от бившия представител на „Балкантурист“ в Амстердам Лефтер Василев, който добре познаваше холандските нрави и ландшафт. Лефтер е много отворен човек, беше научил холандски, а оттам беше „откраднал“ и нещо много важно – из целия „Слънчев бряг“ беше засадил много холандски лалета и рози, а с десетките детски площадки, вътрешни басейни и цветни алеи, го правеше повече холандски, отколкото български курорт. И моите намръщени гости останаха там допълнително още няколко щастливи дни. После дойдоха в Пловдив, разгледаха Районния телевизионен център, където и аз вече бях отишъл. Новата ни среща след това се състоя в един старовремски ресторант под Хисар капия. Настроението им очевидно се беше сменило от посещенията край морето, в старата ни столица и сега в античния град, но все още ме гледаха недоверчиво – сега какъв ли театър ще им изиграя? За случката на софийското летище все още на никого нищо не бяха казали.
