ФРЕНСКИ КОНЯК С ЛЮТИ ЧУШКИ
Аерогара София, входящи линии, сънлива лятна утрин.
– Моля, паспорта!
Холандката отваря малка лакирана чантичка и вади паспорт. Униформеният зад граничното гише не го и поглежда. Той е вторачил остър поглед към пъстрото списание в чантата на жената.
– Playboy? – и леко повдигайки се, костеливата му яка ръка, като планинска змия се измъква от зеленикавия ръкав на униформата, и светкавично сграбчва пъстрата книжка.
– Това не е позволено! – и с привично рутинно движение я пуска някъде зад себе си…
Холандката е онемяла, тя е за първи път в социалистическа държава, не знае колко е страшно да внасяш идеологическа диверсия. И сега това ѝ идва в повече.
Протестът не помага, граничният чиновник е отегчен и категоричен:
– Не е разрешено! Моля, следващият…!
Така от Аерогара София, в средата на 70-те години на миналия век, започва официалната визита в България на генералния директор на холандската телевизия, съпругата му и програмния директор. Те са гости на Българската телевизия. Протоколният служител, който ги посреща след граничния контрол, естествено не е видял това. А и те, пазейки самообладание, не му казват нищо – все пак за пръв път са зад желязната завеса! Когато идват при мен в телевизията, след настаняването си в луксозен столичен хотел,