117
Работих променливо с Бригита Чолакова седем библейски години, къде добре, къде с кавги. Неизменна беше само на екрана – позната, но и неочаквана във всеки телевизионен кадър. Уж всичко е рутинно – какво ново да искаме след толкова часове пред камерата – и изведнъж една интонация, мъничко трепване на веждата, една тънка усмивка, една като че ли случайно изпусната реплика, и предаването ставаше чисто нейно и неповторимо...