117

Работих променливо с Бригита Чолакова седем библейски години, къде добре, къде с кавги. Неизменна беше само на екрана – позната, но и неочаквана във всеки телевизионен кадър. Уж всичко е рутинно – какво ново да искаме след толкова часове пред камерата – и изведнъж една интонация, мъничко трепване на веждата, една тънка усмивка, една като че ли случайно изпусната реплика, и предаването ставаше чисто нейно и неповторимо…

Но първите ми спомени с Бригита са особено горчиви.
През есента на 1971 г., току-що постъпил в Програмата, поканих телевизионните говорители на вечеря в Пловдив, мисля, че беше по време на Международния панаир. Дойдоха всички телевизионни звезди – и „ветераните“ Мария Тролева, Ани Цонева, Кольо Филипов, Георги Ламбрев и Боби Симеонов. И новите тогава Христина Кюркчийска и Бригита Чолакова. Беше хубава