тях. Нейните тя не просто ги обучаваше, а ги моделираше в движение. Хората от Телевизията са като стайни цветя, вън от нея трудно виреят – вехнат и съхнат. Бригита гледаше да им направи живота в студиата пълен и истински, да споделят с нея и ядовете, и славата ѝ. Макар в работата да беше зла, много зла, нейният висш пилотаж изведе в орбита не една от днешните телевизионни звезди. Те усвояваха (но и до днес май не могат да я достигнат) и нейната интонация, и интериора на студиото, и сценичните хватки.
Страстта ѝ да бъде перфектна направи предаванията, които водеше в телевизията, не само популярни, а и мъничък ТВ университет по акуратност, суперкачество, самообладание пред камерата. Зрителите от „златната възраст“ сигурно не са забравили още Таня Димитрова от „ТВ справочник“. Или Боряна Димитрова от „Новините“ – колко често откриваха в техните специфични жестове, гласови натъртвания, или даже рязък поглед към камерата, нещо познато, но и тяхно.
Последната телевизионна изява на Бригита беше на юбилейния „Златен Орфей“, заедно с Ани Цонева. И сигурен съм, че никой от милионите зрители и за миг не е усетил, че блестящата Бригита Чолакова е тежко болна! Усмихната, с перфектен грим, прическа и дрехи, с нейната лекота на общуване със зрителите, тя беше същата Бригита, неизменна от последния четвърт век. Сякаш времето я беше пощадило. Криеше възбудата си от допира с телевизията и болестта, като че ли затова в късните часове след концертите участваше до зори в орфееви дискотеки, и с чаша уиски искаше да се чукне за здраве с всички. Високият дух я държеше до последно, тя си оставаше Бригита, широко усмихната и на екрана, и по коридорите, притъпила и надмогнала болка и самота. Колко от нас могат да постигнат това?
А аз пък ще се радвам на вечната си реабилитация пред нея от онази злополучна сутрин след пловдивския купон.
