екип, организираха в следващите години ТВ вечери на България по 6 – 7 часа в централно време на националните телевизии на Гърция, Франция, Германия, Швейцария, Индия, Куба, Либия, и т.н. Използвахме опита не само от Виена, но и от първото българско ТВ гостуване в Букурещ с водещ Христина Кюркчийска, в Либия и Индия – със Стефка Иванова. Пак по тази схема отворихме и новия ТВ канал „ЛЯТО“ (само за Черноморието ни). На основните чужди езици през летния туристически сезон там излъчвахме новини, български игрални и документални филми, наша народна и оперна музика. Говорители бяха журналисти от програмите за чужбина на Радио София, сред които се открояваше блестящата Людмила Колечкова и нейната емисия на английски.
В своята младост Бригита беше съобщавала за заминаващите и пристигащите влакове на старата Централна гара и най-голямата ѝ „западна“ изява беше да конферира в София немския цирк „Буш“. Самобитният ѝ талант обаче да общува пряко с хората, неограничена от текст и цензури, изглежда се е оформил там, пред микрофоните на гарата и цирка, в тази свободна територия на скучни разписания и циркаджийски скечове, които можеше да ги направи запомнящи се единствено с гъвкавост на гласа, с примамливост на тембъра, с вметнатата своя си реплика. Може би затова, не бяха минали и няколко месеца в новото ѝ поприще в „ТВ обектив“-а, Бригита се разбунтува сама срещу себе си – пак влетя при мен, застана до вратата, с вдигната ръка се опря на рамката – фигурата ѝ, висока и стройна, прие „бойна линия“. Вече добре познавах това, спасение нямаше:
– Разкарай тези сценарии, писани дежурно от дежурните редактори! Освободи ме от тях, писна ми само да чета какво ще гледат драгите зрители утре! – беше дошла с ясна концепция за ново, свое авторско предаване. След десет минути тежка разправия тя се измъкна от кабинета като победител.
