ЯЗЪК!

Висш началник от МВР ми позвъни рано сутринта на 22 октомври 1972 г. вкъщи, точно когато се готвех да тръгвам към Телевизията. От Аерогара София се обадили, че там ще кацне отвлечен турски самолет – за втори път през тази година.

На похитителите им трябваше гласност на Каузата. И затова те поискаха да преговарят с някой журналист. И то – от Телевизията. Ето ти новинарския ми шанс – озовах се вътре в самолета! Ама вътре и в другия смисъл на думата – с ръце на тила и с

Не усещам и хладната „монета“ на гърба си – свалили са пистолета. Момчетата ме пропускат покрай тях и аз се доближавам до командира. Чудя се какво ли ще иска от мен – дали да се обадя на близките му в Турция, дали ще пуснат майките с децата да слязат

При следващото отиване в този самолет отнесох една тава тежка баклава с много сироп, която спецслужбите поръчаха в бюфета на аерогарата. В отвлечения самолет я посрещнаха неочаквано спокойно, не се и усъмниха, че в нея би могло да има нещо