При следващото отиване в този самолет отнесох една тава тежка баклава с много сироп, която спецслужбите поръчаха в бюфета на аерогарата. В отвлечения самолет я посрещнаха неочаквано спокойно, не се и усъмниха, че в нея би могло да има нещо, излапаха я лакомо, даже изсърбаха сиропа ѝ от шекер.
Върнах се на летището, където ме чакаха с нетърпение. „Приеха ли ти баклавата?“ Не знаех, че захарният сироп намалявал агресията, отварял ищах за мухабет…
Усетил под краката си твърда земя, веднага започнах да диктувам за извънредните емисии на Българската телевизия информацията от първо лице за обстановката на борда, как се чувстват пътниците, има ли деца, какви условия поставят похитителите. Тези директни включвания са първи в нашата практика и едни от малкото в европейските телевизии. Нулев опит.
През седемдесетте години на миналия век на Българската телевизия се наложи на няколко пъти да насочи своите камери към отвлечени самолети, кацнали у нас.
3 май 1972 г., Аерогара София. Първи отвлечен турски самолет DC-9. На борда 70 души, от които 63 пътници и 7-членен екипаж. Похитителите са 4-ма, те искат 7 осъдени на смърт в Турция да бъдат помилвани и освободени.
22 октомври 1972 г., Аерогара София. Втори отвлечен турски самолет БОИНГ 707 „Троя“. На борда са 80 души, от които 71 пътници и 9-членен екипаж. Похитителите са 4-ма, те искат да бъдат освободени 13 затворници в Турция.
24 май 1981 г., Аерогара БУРГАС. Трети отвлечен турски самолет DC-9. На борда 128 души, от които 119 пътници и 9-членен екипаж. 4-мата похитители искат освобождаване на затворници в Турция.