осведомителна агенция – БТА, публикува следното необичайно съобщение:
БТА – Вътрешна информация (бр. 124, 03 май 1972 г., сряда) СЪОБЩЕНИЕ НА БТА Турски самолет ДС9 от гражданската авиация, обслужващ линията Анкара – Истанбул, е бил принуден от четири въоръжени лица да вземе курс към София и кацне на Летище София в 10.40 ч. българско време. Те са поискали от българските власти политическо убежище, но и да бъдат освободени незабавно осъдените на смърт седем техни другари и това да бъде предадено по турското радио и телевизия. Ако до 19.00 ч. днес техните искания не бъдат изпълнени, заплашили, че ще взривят самолета. Правителството на Народна република България, загрижено за живота на хората, намиращи се в самолета, реши да удовлетвори искането на въоръжените лица да им бъде дадено политическо убежище.
На похитителите им трябваше гласност на Каузата. И затова те поискаха да преговарят с някой журналист. И то – от Телевизията. Ето ти новинарския ми шанс – озовах се вътре в самолета! Ама вътре и в другия смисъл на думата – с ръце на тила и с пистолет в гърба! Усещах дулото на пистолета в гърба ми над кръста. От допира му чувствах хлад по кожата, колкото от монета. Аз – уплашен, те – повече от мен! Вероятно затова от тези първи минути на борда почти нямам ясни спомени. Само един, защото беше особено колоритен.
От най-предните седалки вдясно, където е бил преместен екипажът след приземяването, един с пилотско яке вдига високо ръка и без да се обръща назад, казва нещо на турски. А един от пътниците превежда:
– Пилотът иска да те пита нещо!
Похитителите набързо се съветват и се съгласяват:
– Отивай при пилота!
Тръгвам внимателно, гледам да не мърдам много рязко! Първоначалното напрежение, след влизането ми в самолета, вече
