стихва. Не усещам и хладната „монета“ на гърба си – свалили са пистолета. Момчетата ме пропускат покрай тях и аз се доближавам до командира. Чудя се какво ли ще иска от мен – дали да се обадя на близките му в Турция, дали ще пуснат майките с децата да слязат от самолета, дали навън е хладно, дали ще дойде кола за опразване на тоалетните?
На български език, с тежък акцент (май или той, или родителите му са изселници от България), ме пита:
– Аркадаш, как завърши мачът на „Фенербахче“ и „Сантос“? – и едва тогава с надежда ме поглежда.
Заекнах – всичко друго очаквах, само това – не! От дете футболът не ме е интересувал. Затова не знам и резултата от този мач. Пилотът видимо е раздразнен, лицето му е напрегнато. С глух глас настоява:
– Ако идваш пак тук, моля те, научи! – и притваря очи.
Футболният отбор „Фенербахче“ от Истанбул (турските „жълти канарчета“) 19 пъти е шампион на страната си, 6 пъти е носител на турската Купа и 9 пъти на турската Суперкупа. Основан е през 1907 г., екипът му е жълточерносин. Голям почитател на футболния клуб е бил самият Кемал Мустафа Ататюрк. Срещата „Фенербахче“ – „Сантос“ е историческа, както пише покъсно турският печат – ще играе Пеле! Някои от отвлечените пътници са пътували за този мач от Анкара за Истанбул, но са се озовали на резервната писта на… Аерогара София, вместо на стадион „Мидхат паша“.
Мислех, че следващ път няма да има, но разговорът с похитителите потръгна. Дойдох пак на борда, но с лош хабер: Победа за „Сантос“!
Пилотът ме чакаше, погледна напрегнато.
– Шест на един за „Сантос“…
От болката чак лицето му се свива в гримаса. След двадесет и повече часа престой с вдигнати ръце в креслото на самолета, чак сега е истински ядосан.
– Язък!
Притвори очи, и вече по-тихо, на себе си:
– Язък!
Какво чудо е това, Футболът!
