← 105
106 →
Детето ми беше на десет месеца, живеехме на единадесетия етаж в столичния комплекс „Младост I“. От труса мебелите в апартамента били обърнати наопаки, книгите изпопадали, само телевизорът оцелял и безмилостно не преставал да предава игралния руски сериал, без някой да му обръща внимание. После токът изгаснал, а асансьорите – заседнали.
Звъня на дежурния в Софийско градско на Милицията: „Има ли разрушения, има ли жертви?“ – „В Столицата няма, тук-таме са паднали комини и пукнати стени на стари къщи. Това е засега“. Сещам се, че БДЖ има свои ж.п. телефони до всички гари и по-големи транспортни възли. Обаждам се на диспечера на гара София. „От Телевизията съм.“ Човекът на телефона е разбран: „Проверяваме още, не сме спрели движението на БДЖ. Само от Свищов нещо не се обаждат, оттам няма информация“. „Бърза помощ“ и „Пирогов“ – пациенти с високо кръвно от стреса.
в краткия разговор с железопътния диспечер, че от Свищов няма информация, се беше притаила истинската трагедия на тази зловеща нощ.
В черния петък за Свищов в 21.24 часа започва най-убийственото земетресение в историята на Република България. Сеизмичната вълна тръгва дванадесетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и коварно раздвижва земята. Според градската мълва земетресението погребва в Свищов почти двеста души.
Тези технически решения през 1904 година на театралните инженери от Виена озадачили през 70-те години на миналия век нашите строители, правещи генералния ремонт на Театъра. Софийският цирк до столичния площад „Македония“ бил препълнен. На манежа животните първи усетили земния гняв – трусът вече тръгвал от Вранча, готвел се след секунди да разтресе и гигантския цирков купол. В Чирпанското земетресение през 1928 г., официално признато до 1977 г. за най-убийственото в историята на България, има 128 загинали. През 1977 г. загиналите в руините на Свищов са над 200.
