106

Детето ми беше на десет месеца, живеехме на единадесетия етаж в столичния комплекс „Младост I“. От труса горните етажи уплашено се наклонили наляво, надвиснали над супер-маркета под нас, блокът за секунда стихнал, поколебал се какво да направи, заизправял се, скърцайки, килнал се надясно, но по-малко, най-после се върнал назад и се укротил… Мебелите в апартамента били обърнати наопаки, книгите изпопадали, само телевизорът оцелял и безмилостно не преставал да предава игралния руски сериал, без някой да му обръща внимание. После токът изгаснал, а асансьорите – заседнали.

Минаха десетилетия оттогава, а жена ми (тази търпелива и всеопрощаваща Ели) и днес не забравя, че в тази нощ не аз, а изпратих шофьора да ги откара при майка ми и баща ми. Разбира се, те вече бяха избягали при тях… Сега, когато до Оня 36-и парцел