във вечния софийски квартал, са ми останали няколко педи път, се чудя с кой акъл съм направил това. Вероятно тогава пред всички нас е имало още време за всичко.
Влитам в апаратната на седмия етаж, едвам си събирам дъха – нямаше асансьор, от труса беше блокирал. Звъня на дежурния в Софийско градско на Милицията: „Има ли разрушения, има ли жертви?“ – „В Столицата няма, тук-таме са паднали комини и пукнати стени на стари къщи. Това е засега“. Не мога да потърся районните ТВ центрове – техните ръководства останаха в хижата на Витоша. Сещам се, че БДЖ има свои ж.п. телефони до всички гари и по-големи транспортни възли. Обаждам се на диспечера на гара София. „От Телевизията съм.“ Човекът на телефона е разбран: „Проверяваме още, не сме спрели движението на БДЖ. Само от Свищов нещо не се обаждат, оттам няма информация“. „Бърза помощ“ и „Пирогов“ – пациенти с високо кръвно от стреса. Звъним на дежурните в Министерски съвет – никой не вдига. Звъним на номератора на ЦК – никой! Радио София – нямат още информация от БТА.
Ани е готова в студиото, с нея редактираме написания „накрак“ текст, повече за да спрем паниката. Но сме и много предпазливи – ако тонът е „твърде спокоен“, а последват повече и по-силни трусове? А този мълчалив Свищов?
Ани Цонева (Тачева) не напусна програмното студио. Как може толкова нежна и мила жена да прояви такава твърдост? Само суперпрофесионалист, който искрено обича телевизията, може да има този характер. Тя това показваше до последно в телевизията. Пенсионирани алпинисти няма. Нелепа е може би подобна реплика за Ани, но според мен тя имаше именно тяхната воля и стремеж за достигане до върховете.
