На Ани от напрежение се е напукала долната устничка, но тя вече се е овладяла. Внимание – камера – ефир!
„Драги зрители, прекъсваме нашата програма за извънредно съобщение. Тази вечер в 21 часа и 24 минути силен земен трус бе усетен в цялата страна…“
В студиото часовникът вече показва 21.43 часа.
Звъня отново в Министерски съвет – никой не се обажда. Звъня в ЦК. Този път оттам вдигат слушалката. Питам задъхано:
– Имате ли някаква информация и указания?
– Вие не слушахте ли сега Телевизията, те даже и съветския филм прекъснаха – от ЦК всичко е дадено там, в това официално съобщение.
Затваря.
Прегръщам Ани и Руми. Вече от нищо не ни е страх. Има и „Указания“ от ЦК, ха-ха-ха…! Но в краткия разговор с железопътния диспечер, че от Свищов няма информация, се беше притаила истинската трагедия на тази зловеща нощ.
В черния петък за Свищов в 21.24 часа започва най-убийственото земетресение в историята на Република България. Сеизмичната вълна тръгва дванадесетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча и коварно раздвижва земята. Според градската мълва земетресението погребва в Свищов почти двеста души.
В Столицата, слава Богу, жертви няма!
В Народния театър представлението е към края си, в големия салон има над 700 души. Над главите на зрителите в партера виси огромен полилей, тежък почти четвърт тон, и с диаметър един човешки бой. Но силният трус не може даже и леко да го разклати – още в началото на ХХ век австрийските проектанти са измислили такива устройства при неговото окачване за тавана, че се притъпили убийствените гърчове на Земята, та даже и кристалните орнаменти на полилея не са звъннали. Балконите също имали защита – стоманени ролки подпирали основната им носеща конструкция, стихията се „подхлъзнала“ на тях и мощта ѝ
