Програмният съвет прие нашия десетгодишен програмен план 1972 – 1982 г. И скромната черно-бяла програма от 40 часа седмично, с по няколко часа вечер, и то само по един канал, се прицели в амбициозните седем дни седмично, да е с два канала, да е денонощна, и да бъде цветна поне 75 на сто. А това значи следващите две-три години да достигнем седмично над четири пъти повече излъчена програма, която да се обезпечи с още десетки нови журналисти, режисьори, оператори, техници, организатори…
Започнахме с излъчването на Втора програма и след това с програмата на чужди езици за чуждестранните туристи по Черноморието, после и регионални телевизионни студиа в Пловдив, Варна, Русе, и непременно в Благоевград. Развиваха се и редакциите за Новини, български Телевизионен театър, хубави филми първо излъчване, музика и много предавания за децата, създадени от силна Главна детска редакция, перфектна редакция „Кино“, Спорт, Младежка, Обществено-политическа, Музика и забава.
Детската програма решихме да я изведем на челна позиция, още повече, че тя беше една от първите главни редакции на Българската телевизия – още от 1963 година! Христо Авксентиев беше много опитен главен редактор, който заедно с неговите заместници Митко Михайлов и Кирил Писарски, отлично знаеха какво да правят, трябваше им обаче добро място в програмното поле и гарантиран обем собствено производство. Детската редакция веднага получи от програмата, мисля около 14% от общия национален обем. А иначе аудиторията беше чудесна – българските деца с многобройните млади таланти в детските школи, танцовите и музикални състави, като почнеш от „Пим Пам“, пионерския хор „Бодра смяна“ и стигнеш до фамозния Детски хор на Радио София. Десетилетия, ако малко позакъснее последното за деня предаване за малките в осем без десет вечерта, телефоните на зрителите в Телевизията прегряваха. И никой програмен редактор или режисьор дори и не си помисляше, че има нещо по-важно от Сънчо, който идва от горица да им каже „Лека нощ,
