дечица!“. Колко жалко, че тази свръхпопулярна детска програма е свалена от ефира на първа програма, и то по време на честванията за 60-годишнината на Българската телевизия!
Дано да е за малко…
Изневиделица, още в онези години, за нашата детска продукция изплува препятствие, и то откъдето най-малко очаквахме. На една от сесиите на Интервизия, мисля, че беше в Букурещ, представител на една братска телевизия още в първата пауза дойде при мене до кафе-бара и неофициално ме попита: „В рамките на специализацията, която сега е модерна в Съвета за икономическа взаимопомощ, дали няма да е разумно и ние от телевизиите на социалистическите страни да се специализираме по производство на програми, по които сме с най-добри постижения и качество?“.
Аз му отговорих, че това е интересна идея. Така например ние бихме предложили „Златния Орфей“ да стане фестивал на Интервизия. Той ми каза: „Не става дума, колега, за единични предавания или за един фестивал! А за поредица от програми – например ние да произвеждаме детските предавания от типа на вашето „Лека нощ, деца!“, и всички братски телевизии да ги излъчват целогодишно. Защо предлагам това? Защото ние имаме у нас добра анимация и добра детска литература. Помислете колко икономично ще бъде това, вместо всяка телевизия да си ги прави и да харчи огромни суми поотделно! Може би ефектът ще бъде десетократен!“.
Веднага, още докато траеше почивката, информирах Иван Славков за това намерение на колегата. По това време Българската телевизия председателстваше Интервизия и всъщност в момента Славков беше неин ротационен Президент. Казах му, че ако това се реализира, с десетилетия българските деца в най-активното време на Програмата ще бъдат лишени от българските народни приказки и национална детска песен. Те ще останат и без нашата анимация, която изобилства в „Лека нощ, деца!“, и то от най-добрите
