да замества през тези дни специализантите в Будапеща, историята стана реална.
И така, цялата програмна редакция излетя за Будапеща на гости на колегите на програмата в унгарската телевизия. И там бяха видели нещо особено ценно, за което си заслужаваше полетът до Будапеща – че тяхната Програмна дирекция (а не редакция!) има централно, водещо място в дейността на унгарската телевизия. Върнаха се в София с много нови идеи и най-важното – с ново самочувствие: ние не сме втора ръка, ние сме също толкова важни, колкото и останалите от телевизията, па и малко повече.
Този досег с чуждоземната практика не оставихме като единичен акт. Юлия Качева, отговорен редактор при нас и съпруга на Константин Телалов, секретар на ЦК по международните въпроси, имаше контакти с колеги от турските медии – организира следващото пътуване на Програмата, този път до Истанбул. По „унгарската“ схема голям, 60-местен луксозен автобус, замина за вековния град и отново само един екип остана да работи на Кулата, докато колегите гостуваха на турските журналисти в Истанбул. И там те бяха видели важната роля на телевизионното програмиране.
Програмата на Българската телевизия се разделяше с бебешките си години, гледаше от света към себе си. За това спомагаха и „Вечерите на Българската телевизия“ в чужбина, които винаги се организираха от програмни редактори и говорители, и работеха там във висококласни студиа на световните телевизии.
Организираха се и силни програмно-художествени звена: на художниците, на музикалните оформители и тонрежисьорите. Национално значими са имената на творци, като Стефан Кънчев, проф. Димитър Трендафилов, Петър Петрунов, Мишо Петков, Любо Йорданов, Борислав Златанов, Христо Тодоров и Евгения Раева, Радостин и Боряна Чомакови, Петър Николов, на музикалните оформители Димитър Грозев и Мишо Шишков, Петър Лъджев, тонрежисьорите Иван Венциславов, Юри Искренов, и т.н.
