Реших категорично да се преборя с ниското самочувствие на програмните редактори, да ги изведа на челна позиция в телевизионното производство. Заедно с това се опитах да внуша и на многоликия телевизионен колектив, че Програмата не е обикновена редакция, нито е подизпълнител на другите телевизионни звена, а водещ програмен блок в огромния механизъм на цялата телевизия, авторитетно място за работа в нея.
Обсъждам с моите заместници този според мен твърде възлов проблем. По-високи заплати – добре, това е вечен въпрос! Не вярвам, че веднага ще успеем, но ще опитам. Но да прибегнем и до по-нетрадиционни хватки. И се обърнахме към Програмната дирекция на Унгарската телевизия да направим, както сега се казва, бартер – те да приемат в Будапеща за три-четири дни голяма група от нашата програмна редакция, да видим как е при тях, да се запознаем както с тяхната телевизия, така и с чудесния им град. А ние, също на бартер, през лятото ще им дадем стаи от нашия контингент в курорта „Албена“, та унгарските колеги от Програмата да изкарат една хубава морска седмица на нашето Черно море. С националната авиокомпания БГА „Балкан“, както отбелязвам на няколко пъти в тези репортажи, имахме също бартер – многостранно и чудесно сътрудничество. Ние излъчвахме често програми за тях, а те ни даваха с предимство, с намаление, или пък направо сървиз билети, за техните авиолинии. За тази „операция за повдигане на самочувствието“ на Програмата, с авиокомпанията се договорихме: по един слабо натоварен маршрут (през Будапеща), с по-малък самолет, да бъде пуснат голям (мисля, че беше ТУ 154) и по този начин, на „появилите се“ в повече 90-100 свободни места, да се качат до Будапеща нашите програмни режисьори и редактори. На връщане – същото. В Будапеща сме на гости на колегите.
В началото тази идея изглеждаше малко налудничава. Или поне неизпълнима. Но когато направихме списъците и сформирахме един екип, който остава в София (в него и аз),
