кафе-характеристиката на Съкафезника. Аз си траех. Но не забравях. Неговият примитивен комсомолски ентусиазъм за всичко и към всички не ми импонираше, той беше отглас от минали бригадирски времена, и ме задъхваше. Махнах с ръка и си гледах моята работа.
Инж. Стефан Велев, който в джоба си освен писалка, има и отвертка.
Пет-шест дни бях в командировка с екип в Смолян. Претъпкан съм с емоции от това първо мое пътуване с режисьорка, оператор, тонрежисьор, кабелисти и какви ли не други длъжности, страшно екзотични за моите семпли вестникарски познания.
Връщаме се в София – моят Съкафезник го няма. Бюрото – разчистено. Няма на кого да се избърборя – лош-добър – липсва ми. Ден, два, три. Няма никой! Отивам при Иван, разказвам му това-онова от Смолян, предавам му специалните, разбира се, поздрави от местния Първи, и т.н. И накрая не забравям да попитам къде се е дянал моят човек.
– Забравих да ти кажа, а и тебе те нямаше тази седмица. В ЦК се прави нов отдел или сектор, не знам какво, но за нас, за Телевизията. И ме помолиха да им препоръчам човек. Аз предложих твоя Комсомолец, та да рапортува там за постоянно…
– ???
– Добре де, добре, стига! Знам ти мнението за неговите патетични уклони. Или искаш да им пратя там някой акъллия, който да заоре на дребно и наопаки, та да ни разкатае фамилията, това ли? Не се плаши, всичко ще е Окей!
