← 185
186 →
Аз вече бях ги сложил във флашката „ненужни спомени“, когато Николай Конакчиев, шефът на Информацията по онези времена, и много популярен ТВ коментатор, ми разказа за случая, когато Славков, веднага след кацането си от Лондон (мисля 1969 г.), влиза в студиото на Телевизията за актуален коментар и става гаф.
Пуснато е съвсем друго телекино, а корекция с тогавашната техника може да се направи най-малко за 25 секунди – цял „век“ телевизионно време! Младият коментатор не е можел и да очаква това. Мислел, че веднага ще поправят грешката, но фаталните секунди текат и като вижда, че няма картина, която да коментира, той вдига ръка. И те го прекъсват.
Ето и друг, чисто програмен гаф, година по-късно – с печален говорителски глас в „По света и у нас“ четат съобщението, че е починал френският президент Жорж Помпиду, но веднага след новините, времето и спорта, програмата продължава с предвидената още преди месец френска забавна програма „Галаконцерт на френските артисти“.
Научил ли е Тодор Живков за инцидента със зетя си, каквато може би е била и целта на занятието? Да – спомня си Павел Писарев, – когато на другия ден в Партийния дом съвсем случайно го срещнах по коридорите на втория етаж, вече му бяха казали, защото попита: „Писарев, как стана снощи тази работа?“.
