Бранд“… И млъкна!
Леда Милева, уважаваният и иначе спокоен директор на тогавашната Българска телевизия, изскача от кабинета си, бърза към студиото, и необичайно за нея вика: „На този кой му даде ефир, кой го сложи пред камерата!“. Според Христина никакъв гаф с телекиното не е имало, просто на Иван наистина му е прилошало и е „загубил“ репликата, още преди да пуснат обекта.
Научил ли е Тодор Живков за инцидента със зетя си, каквато може би е била и целта на занятието?
Да – спомня си Павел Писарев, – когато на другия ден в Партийния дом съвсем случайно го срещнах по коридорите на втория етаж, вече му бяха казали, защото попита: „Писарев, как стана снощи тази работа?“. Обясних му, че това на всеки може да се случи, неприятно е, но в телевизията понякога стават такива неща, когато се работи на живо. Живков видимо се успокои: „Значи Ванчо няма да има неприятности?“. И отмина, без да дочака отговор.
Капанът за Славков пак не щракнал, ако въобще някой го е бил заложил.
Не ми се щеше да заплитам спомена за Маракеш и Казабланка с този Стопкадър. Ама на̀, случи се! Чак пък такава аналогия? Или отново Великата конспирация! Или лош шанс? Така става винаги, когато на едно събитие присъства повече от един зрител, а в нашия случай са го гледали милиони, седнали на сухо и топло. Тогава наистина няма нищо по-хубаво от лошото време.
Но нали все пак Иван стана шеф на онази Телевизия, за която – за добро или лошо – и днес казват „по времето на Славков“?
