ВЕЧНИЯТ ГАФ
Май човек е по-добре да не помни подобни далечни истории, а още повече – да ги разнищва след половин век. „Было, небыло!“ – както казват руснаците. И аз вече бях ги сложил във флашката „ненужни спомени“, когато Николай Конакчиев, шефът на Информацията по онези времена, и много популярен ТВ коментатор, ми разказа за случая, когато Славков, веднага след кацането си от Лондон (мисля 1969 г.), влиза в студиото на Телевизията за актуален коментар и става гаф.
(Този куриозен случай за онова телевизионно поколение е широко известен. Но обясненията не са еднопосочни и днес.)
Иван Славков в коментаторското студио. Спира за секунда, като че ли да си поеме дъх, или… е забравил началната реплика.
Начало. Славков е в кадър. Едър план. Спокоен, приветлив. Казва първите си две изречения. Спира за секунда, като че ли да си поеме дъх, или… е забравил репликата. Мълчи десетина секунди (ох, тези кухи секунди на екрана, за зрителите те са тежки часове!), не тръгва телекиното с кадри от Би Би Си за посещението на Вили Бранд в Лондон, които Иван трябвало да коментира.
Но той напрегнато мълчи. И накрая безпомощно маха с ръка.
– Прекъснете предаването…!
И от апаратната изпълняват!
Екранът угасва! Неутрална заставка за нова половин минута. Говорителски текст на Георги Ламбрев: „Драги зрители, молим да ни извините! На нашия коментатор му прилоша“…
Нали си представяте какво се случва „зад кадъра“?
За зрителите това е скандал, зетят на Живков не става за телевизия, щом две думи на кръст не може да върже. Прилошало му, как ли не!
Конакчиев и тогава, и сега предполага – разменено е
