Изберете страница
Корица В ламаринения кюнец в глава пета - Телевизионната фамилия

← 133

В ЛАМАРИНЕНИЯ КЮНЕЦ

134 →

7

134

В ЛАМАРИНЕНИЯ КЮНЕЦ

Откривахме новия Телевизионен център в Русе. За такива събития обикновено се избираше някоя знакова дата и затова прерязването на лентата щеше да стане на седми ноември, празник на руската Велика октомврийска революция (1917 г.), който в онези далечни времена се честваше едва ли не по-тържествено от нашите национални празници.

7

135

В ЛАМАРИНЕНИЯ КЮНЕЦ

Очевидно и сега, късно през нощта, подготовката продължаваше още. Стефан пое пътната ми чанта, остави я на сънната рецепция, и ме поведе към телевизионните станции и техниците, които „разгъваха“ ПТС-те на площада. Стефан беше изнервен – вечерта, в последния момент, режисьорът Иван Комитов поискал трибуната

7

136

В ЛАМАРИНЕНИЯ КЮНЕЦ

Цялата дългогодишна организация отиваше на кино, в града още вечерта настъпило напрежение. Добре, това все пак беше грижа на градските власти. Но внезапно възникнал и още един проблем – телевизионните станции не можели да бъдат преместени в новата си позиция и затова кабелите на камерите трябвало да преминат през площада, по който ще вървят хората, и ще ги газят. Да се мачкат кабелите? Ето това вече било невъзможно!

7

137

В ЛАМАРИНЕНИЯ КЮНЕЦ

Регионалният телевизионен център Русе от тези тържествени минути започна дългата си и много успешна творческа кариера. Окръжното ръководство ни предостави за директор Енчо Еневски и за главен редактор Димитър Шарков, кадърни и амбициозни колеги от русенските медии. А в самия градски център преустроиха партийната сграда на Центъра за политическа просвета в модерни студиа и в апаратни.