посока и колоните да тръгнат в обратна посока, а не както е било винаги – от изток на запад. Цялата дългогодишна организация отиваше на кино, в града още вечерта настъпило напрежение. Добре, това все пак беше грижа на градските власти. Но внезапно възникнал и още един проблем – телевизионните станции не можели да бъдат преместени в новата си позиция и затова кабелите на камерите трябвало да преминат през площада, по който ще вървят хората, и ще ги газят. Да се мачкат кабелите? Ето това вече било невъзможно! Невъзможно ли? – Неее! И тогава Стефан Иванов и Бистра организирали през нощта преди седми ноември прокопаване на канал под пътното платно, полагане на ламаринена тръба в него и след това, още същата нощ, възстановяване отгоре на паважната настилка. За да може утре възторжената манифестация да премине по това трасе. Всичко вървяло спокойно и успешно, нещата почвали да се случват съгласно изискванията на режисьора Комитов, и малко преди аз да дойда, почти призори, идва поредната неприятност. Кабелистите започнали прокарването на кабела. Той обаче бил доста мек и гъвкав, а разстоянието в кюнеца – голямо.
