← 213
214 →
„Сутринта бащата на жена ми ме помоли да вземем при нас един актьор от ботевградския театър, бил близък на негов познат от този край“. Иван опитал да се измъкне: „Телевизията не е театър, нямаме актьорски длъжности“... Но Живков измърморил едно „Ти ще се оправиш някак си, не мога да откажа на човека“
за отпушване на напрежението един виц за себе си, той много вървеше за моя TВ характер: Японският император внезапно от-качил, сомнамбулно ходел из Големия императорски дворец и обхванат от бясна мания за Величие, крещял: Аз съм СТЕФАН ВЕЛЕВ, аз съм СТЕФАН ВЕЛЕВ!
Някъде в началото на деветдесетте години, един ден с учудване го видях на екрана в пряко предаване от Народното събрание – красноречиво и емоционално громеше комунизма. Зяпнах, даже помислих, че нещо го бъркам с друг. Но не би – от парламентарната трибуна в онези първи години на политически промени продължавах често да чувам перфектно сложения му актьорски глас.
