Изберете страница
-+=

Някъде в началото на деветдесетте години, един ден с учудване го видях на екрана в пряко предаване от Народното събрание – красноречиво и емоционално громеше комунизма. Зяпнах, даже помислих, че нещо го бъркам с друг. Но не би – от парламентарната трибуна в онези първи години на политически промени продължавах често да чувам перфектно сложения му актьорски глас. И замечтах да го мерна на живо, очи в очи, за да ми обясни компетентно не Промяната въобще, а неговата лична промяна. И най-сетне на един коктейл на Тошо Тошев, шеф на авторитетния тогава всекидневник „Труд“, сред събралия се разноцветен политически букет, чух характерния му тембър. Приближих се, воден от неговия глас.

– Оо, Шефе! – зарадва се бившият ми колега.

И аз, за да не изтърва момента, пернах веднага дълго таения въпрос КАК?

– Ааа, ти не знаеш ли? Още като малък в родния си град организирах черноморските детски антикомунистически групи!

– Така ли? Боже, какво съм изпуснал! Я сега ме погледни право в очите и повтори – не те чух добре. Мислех, че май лично Тодор Живков те предложи ти да дойдеш при нас в Телевизията. Или нещо бъркам…?

Отново чудесният познат глас бръмчи без свян:

– Майтап бе, Уили! Майтап! – актьорски реди репликата от популярната тогава серия за извънземния симпатичен Алф.

И… айде, чао! – оглеждайки се кой го е видял-невидял с мене, потъва сред развеселения правоверен елит. От кого ли се плашеше моят мил герой, от кого ли го беше толкова страх? Иван Костов разговаряше спокойно с някого с гръб към нас.

 

Българската Перестройка вече няколко години след Десети вървеше по инерция, като по ноти. Другарят Тодор Живков умно я беше заквасил с лафа „Снишаване, снишаване, снишаване!“ от трибуната на голяма партийна конференция в НДК, преди да отлети на поредното Варшавско съвещание. И да увери другаря Михаил Горбачов, че от 1956 г. нашата перестройка върви успешно. Но не позна – Горбачов не му се върза, сигурно се е обидил, че сме го преварили, или даже, че не Той, а ние сме я изобретили. И тогава неговите приятели в София спретнаха преврата на Десети ноември. И завариха много от нас съвършено неподготвени, все още в позицията на „снишаване“.