214

Буба (Благородка Петкова), секретарката на Славков, се обади да се кача при него (кабинетът му беше на десетия етаж, а моят в Програмата – на петия). Щом не каза за какво става дума – не беше „за телефон“. Мисля, че и досега (няколко десетилетия Демокрация) в офисите важат подобни неписани правила.

Влизам в кабинета.

– Другарю Велев, имам един проблем! – Иван избягваше прякото нареждане, не обичаше резките „Забранява се пушенето“, „Заповед на Генералния директор“, „До второ нареждане не се разрешава“, и т.н. Така и сега – има проблем човекът, как да не му помогнеш?

„Сутринта бащата на жена ми ме помоли да вземем при нас един актьор от ботевградския театър, бил близък на негов познат от този край“. Иван опитал да се измъкне: „Телевизията не е театър, нямаме актьорски длъжности“… Но Живков измърморил едно „Ти ще се оправиш някак си, не мога да откажа на човека“. И ето ти проблемът – Иван ми праща актьора в Програмата, аз да се оправям някак си. Съпротивата ми при тази ситуация е напълно безсмислена, трябва бързо да комбинирам: „Добре де, дай го при мен, ще го пратя помощник-режисьор на Кулата да помага и да се учи при излъчване на програмата“. И веднага цената – казвам му, трябват ми толкова и толкова лева, за да вдигнем парите на екипите от излъчването, работата на пряк ефир е много нервна, а те наистина са с по-ниски заплати от другите.

Иван е благосклонен – хем му е решен изведнъж Проблемът на „Бащата на жена му“, хем няма все да му мрънкам за заплати, хем не вади парите от джоба си…

„Окей, Чефи, да пием по кафе и да си говорим за жени“.

Протежето на Живков още до вечерта се качи на Кулата за обучение. Там колегите му спретнаха даже купон за „Добре дошъл“ и за добрия слух, че ще повишават мърлявите заплати. Така никой и не разбра как Новият се появи на седмия етаж, не го обявиха за „парашутист“ и започнаха да го учат без новобрански номера. Той беше отворен, възпитан и готин, смееше се от сърце и на най-тъпите телевизионни лафове. Аз бях пуснал