ДЕТСКО ВИДЕНИЕ

Какво ли не се изговори за симпатията ни към телевизионните говорителки, те бяха много красиви и умни момичета. В нашата страна бяха най-известните и обичани. Оставаше само ние да не ги харесваме! Цялата държава знаеше кои са Ани Цонева, Мария Тролева, Христина Кюркчийска, Люси Нягулова, Лили Ванкова, Стефка Иванова, Мария Янакиева. Със същата популярност се ползваха и Кольо Филипов, Георги Ламбрев, Боби Симеонов, Даниел Илиев, русенският Васко Попов, варненката Дора Добрева, македонката Юлия Велева, пловдивчанката Пепа Славчева...

В една новогодишна програма той прочете вечерните новини, после в студиото запя популярен за онова време шлагер и покани за танц в ефир колежката си в емисията, Лили Ванкова. Под аплодисментите на екипа, те затанцуваха около новогодишната елха. „По света и у нас“ така и завърши – с изпълнението на Даниел и едно танго

​След четвърт век, даже инженер, не се разделих с детското си видение и още дълго живеех с него, макар и подсмихвайки се. Тази представа (на малкия и на порасналия човек) загубих на една вечеря, малко преди да дойда на работа в Българската телевизия. Още бях журналист в „Работническо дело“, а вече се беше разчуло, че има заповед да отивам на „Сан Стефано“ при Писарев и Славков.

Приветливата мила Лили прие поканата, просто да не повярваш. С нея и с Петьо вечеряхме в „Ропотамо“, един навремето хубав, спокоен софийски ресторант, близо до Телевизионната кула, който отдавна вече го няма. Това всъщност е първата говорителка, с която се запознах на живо и от нея за първи път усетих, че