Приветливата мила Лили прие поканата, просто да не повярваш. С нея и с Петьо вечеряхме в „Ропотамо“, един навремето хубав, спокоен софийски ресторант, близо до Телевизионната кула, който отдавна вече го няма. Това всъщност е първата говорителка, с която се запознах на живо и от нея за първи път усетих, че при тях не е вечен парад, а много трудна всекидневна работа, не по-лека от всяка друга. И зад блестящите прическа и поглед, много често се крият и обида, и болка, и сълзи.
Лили Ванкова, телевизионната говорителка, която с лекота „топеше“ артистично-екранната дистанция между нея и нас, зрителите.
На тази предтелевизионна вечер от Лили и Петьо разбрах: да не вярвам чак толкова в ТВ магията… Бях се запознал с моята първа телевизионна говорителка, екранната дистанция се беше стопила, и радиоилюзията от детските ми дни беше отлетяла нанякъде. Лили си беше Лили, истинска Лили, а не видение.
Вече ставах един от тях.
