АВТОРЪТ ЗА АВТОРА

Появил съм се на бял свят в Радомир, в навечерието на Втората световна война. Майка ми беше учителка, а баща ми – пощенец. От малък исках да стана доктор, защото чичо ми, д-р Асен Василев, беше уважаван лекар в градската болница. Боготворях го!

След смъртта на Живкова пак се разместиха някои пластове. По препоръка на Георги Йорданов, вицепремиер и новия министър на културата, отидох административен директор в Софийската народна опера, с идеята да организирам строежа на голяма и модерна сграда за придобилата вече световна слава българска музикална институция.

Време е да сложа край на този сериал от назначения, преназначения и преминаване на друга „отговорна“ работа. В неговия край ще отбележа обаче още няколко приключения – бях и генерален директор на телевизия „Седем дни“, и на Военния телевизионен канал. Наивно приех и назначението си за изпълнителен директор на Българската националната телевизия.

След окончателното завършване на реконструкцията, с майсторите се подредихме за снимка на Голяма сцена. На четвърти ред в празната зала пред нас беше столът с тъмножълта кадифена тапицерия, за който билети никога не се продават. На него винаги е сядал Иван Вазов, когато е идвал на спектакъл в своя театър.