381

оперативки, осигурявах килограми златно покритие, намирах кусури… Бях отново луднал, като едно време в Телевизията. Имах идиотското усещане, че ще си зазидам сянката в някоя скулптура на Театъра. След окончателното завършване на реконструкцията, с майсторите се подредихме за снимка на Голяма сцена. На четвърти ред в празната зала пред нас беше столът с тъмножълта кадифена тапицерия, за който билети никога не се продават. На него винаги е сядал Иван Вазов, когато е идвал на спектакъл в своя театър. Едва тук и сега усетих мириса на декори, отгласи от ръкопляскания и дъха на сцената, от която трябваше вече да слизам.

И „Люляка ми замириса“.