Изберете страница

АВТОРЪТ ЗА АВТОРА

-+=

Появил съм се на бял свят в Радомир, в навечерието на Втората световна война. Майка ми беше учителка, а баща ми – пощенец. От малък исках да стана доктор, защото чичо ми, д-р Асен Василев, беше уважаван лекар в градската болница. Боготворях го! – той спаси по чудо и няколкомесечното ми братче, заболяло от бронхопневмония. Но както много деца, уважих голямото желание на баща ми, записах Политехниката, и сега съм машинен инженер. Но и досега много от най-близките ми приятели са лекари.

Още в първи курс с група колеги от различни факултети и специалности, в една таванска стаичка на Машинно-строителния факултет, направихме студентския вестник „Технически авангард“. Това пренасочи живота на почти всички ни към вестникарската професия или към телевизията. По-късно, по покана на Радой Ралин, работих с него във в-к „Литературни новини“, а преди да отида в Телевизията, дълго време бях журналист в тогава централния всекидневник „Работническо дело“.

В тази книга описах онези преломни времена, когато както се казва, по приумица на Съдбата, бях в Телевизията. След драматичния финал на кариерата ми в новата медия, по времето на Людмила Живкова работих в Комитета за култура при Павел Писарев. Там бях заместник-генерален директор на Обединението на държавните драматични и куклени театри, опери, българския