агенции, на която бях избран за първия генерален секретар. Използвах благоприятните тогава политически условия и подкрепих Скопие при създаването там на Македонска информационна агенция (МИА) и официалното ѝ пълноправно участие в Асоциацията. Съвместно, чрез чести журналистически рейдове, насочихме към Охрид български туристически организации и те напълниха хотелите край Охридското езеро, опразнени след разпада на Югославия и кървавите стълкновения там. Градът живна, започна да възстановява предишния си стандарт. Това беше оценено – станах първият българин, почетен гражданин на Охрид. И нещо повече: сдобих се с много приятели в старинния град под Цар Самуиловата крепост.
Време е да сложа край на този сериал от назначения, преназначения и преминаване на друга „отговорна“ работа. В неговия край ще отбележа обаче още няколко приключения – бях и генерален директор на телевизия „Седем дни“, и на Военния телевизионен канал. Наивно приех и назначението си за изпълнителен директор на Българската националната телевизия. Влизайки в кабинета на Десетия етаж обаче, още в първия месец разбрах, че моето време отдавна е минало. И за втори път напуснах, този път завинаги, сградата на „Сан Стефано“.
В края на своя творчески път народният поет Иван Вазов пише своята стихосбирка от перли – „Люляка ми замириса“. Мисля си, че и всеки човек усеща мириса на своя люляк. А аз го усетих по странен начин и на особено място. Участвах в последната реконструкция на сградата на Народния театър „Иван Вазов“, където бях главен секретар. Обновявахме фасади, сцени и зрителни зали. Позлатявахме орнаментите. Осветихме приказно челната фасада. Садихме борчета и цветя покрай нея… Директор беше проф. Васил Стефанов, министър на културата – Стефан Данаилов. На сцените се играеха „Хъшове“ на Сашо Морфов и „Почивен ден“ на Камен Донев, Аня Пенчева беше в „Крадецът на праскови“, а Велко Кънев – в „Даскала“. Компютри и мрежа имаше във всяка гримьорна. Билетите започнаха да се продават по Интернет…
Няколко години бях неизменно сред реставраторите на Театъра, гонех графици, търсех пари, гледах чертежи, правех
