но в речника по-подходяща от сеир не намерих), спорт, нещо за децата, различно от „Лека нощ, деца!“… и така – 120 минути, и при това Всяка неделя?“.
Това са били дългосрочни и премислени идеи, заложени преди нас в българската програмна структура, и станали трайна политика на програмното ръководство през седемдесетте години на миналия век.
Със Славков, вече шеф на телевизията, и заместника му Цачев, дошъл отскоро от вестник „Труд“, имахме важен разговор още в първите дни на юни 1971 година, когато поех програмното ръководство. Славков ни каза:
– Вижте какво, ако искаме да успеем, трябва да извадим на челно място дългосрочното планиране на Програмата. И се обърна към мен: „Нека разпределим по време задачите си така – твоите заместници и редактори трябва да знаят програмата за утре, за седмица и за месец. Това не е наша работа. Ти ще гледаш програмата до пет години напред, а аз още по-напред – за десет-петнадесет години“.
Този разговор не остана празни думи – дотогавашната Програмна редакция се реорганизира в Програмно-координационния център (ПКЦ) на бъдещата многоканална Българска телевизия и премина на пряко ръководство на Иван Славков. Създадохме изключително мотивиран екип за перспективно планиране, който го оглави Буба Топалова. Дълги години тази група разработваше и предлагаше на телевизионното управление програмната линия, правеше планирането за години наред, ежедневно поддържаше контактите с творческите редакции, актуализираше програмната схема.
Имаше група за текущо, седмично и месечно планиране, и група за всекидневното излъчване на програмата. Създадохме програмен бокс, в който предаванията постъпваха месеци преди излъчването, без актуалните – новините и публицистиката, разбира се.
Програмно-координационният център (ПКЦ) беше як стълб на телевизията, който спомогна тя да има това широко и планомерно развитие през 70-те години на миналия век. Освен планиращите редактори, в нея дойдоха на работа и известни журналисти,
