програми – това е работа на творческите редакции. Но планирането и излъчването, т.е. телевизионната им реализация на екрана, е в ръцете на Програмата – координационния център, в който се формира програмната политика на телевизията, такава, каквато я гледате на екрана всеки ден и всяка вечер.
А Програмната схема, тази странна дума, която „познавачите“ важно и загадъчно я произнасят, е главният документ на Програмната дирекция – телевизионната конституция, на която се гради и функционира всяка телевизия, така, както и всяка държава не е държава, ако няма своя основен закон. Работливите „пчелички“ от програмата я сглобяват от десетките предложения на редакциите в единна схема, за да я предложат за обсъждане и утвърждаване на Програмния съвет – Великия телевизионен парламент, който я приема и утвърждава. И така на Вашия малък екран в точно определен час и ден започва „Всяка неделя“ или „Панорама“, или „Студио „Х“, или „Светът в действие“, или детското „Лека нощ, деца!“. И след него – символът на новините, вечното „По света и у нас“…
Когато в началото на седемдесетте години на миналия век се заехме да създаваме новата визия на програмата, със Славков решихме да направя посещения в две развити телевизии – във Финландия и във Франция. И не само за да се запознаем подробно с техните програмни схеми, а максимално да заимстваме от тях. Не потърсихме опита нито на Съветската телевизия, нито на американските канали, защото техните сигнали покриват територии с по десет часови пояса, имат собствени спътници и многомилионна и многонационална телевизионна аудитория на различни езици. Финландците обаче имаха тогава само два канала, а от французите предстоеше и без това да вземем тяхната цветна система СЕКАМ. Музикалните им програми и филми бяха в централните часове на френските телевизионни канали, това на нашите зрители също би се понравило.
Така нашата програмна структура още в онези далечни времена се изгради по най-добрите образци на европейския телевизионен модел, както и първата българска конституция – Търновската, е моделирана по белгийската. Затова не е случайна приумица, че българите, години по-късно, гледаха с часове в
