артисти. Такъв бях и аз, само че аз не бях зет на Тодор Живков, за да ме разнасят наляво и надясно. А в Телевизията станахме още по-търсени, и лелите ни станаха доста повече, а бяха и значително по-млади.
Вечер, след последните новини, слизахме в „Лотос“ – барчето на телевизията, и до два-три часа посред нощ седяхме там – говорехме какви ли не неща, винаги имаше повод и за купон. Иван беше един от нас. Чудесен спортист, той играеше всяка сутрин тенис, не можеше да дойде на работа, без да бъде поне два часа на корта в „Борисовата“. Беше в чудесна физическа форма.
Ако не беше Иван Славков, в Телевизията би имало висша държавна намеса, и то – доста остра и лоша. Всички знаеха, че той е зет на Живков и смятаха, че всяка сутрин като си пият с него кафето, получава директно указанията от Първия. Дали е било така? По-скоро – не. На мен например, за толкова години работа в Телевизията, от това прословуто ЦК никой не се е обаждал – само Той, самият Тодор Живков, позвъня два пъти. И то защото търсел Иван, а той не бил в кабинета – мобилни телефони тогава нямаше. Единият път – за една футболна среща, която закъсняваше, и се поинтересува дали тя не е отложена. Вторият път беше по повод гигантския боксов мач Форман – Касиус Клей (Мохамед Али). Бяхме обявили, че видеозаписът ще се излъчва в десет вечерта, и Живков пита: „Защо го предавате на запис, след като толкова хора се интересуват да го гледат направо?“. Отговорих, че реалното време на боксовия мач беше в три и половина предната сутрин, и много малко зрители щяха да го видят, а отгоре на това, за директното излъчване щяхме да платим 20 000 долара. Сега, хем го пускаме в централно време, хем ни струва само 2000 долара. И той, страшно учуден, каза: „Ма вие и затова ли мислите – как да пестите парите на държавата? Браво!“. Кой знае Милко Балев, неговият началник кабинет, и другите около него какво му бяха наговорили за нас, за „разсипията и разгула“ в телевизията…
