почивката по обяд да ударят по една табла с другаря Славков. А иначе вратата на директорския му кабинет нонстоп зееше отворена, секретарката въобще и не поглеждаше ни кой влиза, ни кой излиза, ни кой е вътре.
– Ицо тука ли е? – и без да чакаш отговор, влизаш. Тя нещо си чете или си пише.
Този стил той поддържаше и в дома си – в тях се ходеше и денем, и нощем, по какви ли не поводи или проблеми. Беше женен за Вихра Тарабанова, страшно си допаднаха, тя беше от семейството на висш дипломат в ООН, още като дете дълго беше живяла в Ню Йорк. За тях часова разлика нямаше. Чудел съм се кога спят тези хора! Прозорците им светеха понякога до зори. Когато ни махнаха от Телевизията, него го пратиха в Алжир, за по-далече. Но и там – и денем, и нощем, къщата им се пълнеше с приятели. А хладилниците – със средиземноморска риба.
