84

Всеки от нас си имаше своя втори човек. Аз обаче си имах двама „втори“ – Петьо Долапчиев и Иван Въргов, инженери, мои състуденти от Политехниката. Но и добри журналисти. Като студенти с тях двамата започнахме да издаваме студентския вестник „Технически АВАНГАРД“, кръстен на френската космическа ракета „Авангард“. Излизаше в 16 страници, понякога и цветно. След като завършихме Института, се разпиляхме – Петьо стана главен инженер в един завод в Севлиево и след година го преименува на „Авангард“, Въргов отиде в гражданската авиация.

Когато Павел Писарев започна да събира екипи, освен добри журналисти за обществено-политическата редакция на телевизията, той потърси те да са и специалисти по икономически или технически въпроси. Тогава му предложих Петьо Долапчиев, направих им среща, и както по-късно разбрах, те взаимно са се харесали. След няколко месеца инж. Долапчиев постъпи в обществено-политическата редакция на Българската телевизия.

По-късно, когато и аз оглавих Програмно-координационния център, веднага го поканих за мой заместник, познавайки отлично неговите качества за верни анализи и прецизна оценка. За работа на ефира това беше от особено значение, но още по-важно беше при програмирането на дневните, седмичните и месечните програми. По принцип тяхното утвърждаване накрая винаги минаваше през мене. Аз ги четях заедно с редактора, съставил програмата, и виках Петьо да я погледне и той, преди да я пуснем за реализация. Той внимателно взимаше листа, гледаше го втренчено, и после, с един характерен кръгов жест с ръка, си потриваше лицето – това значи, че е открил нещо неточно. След минута отведнъж сочеше проблема. Удивлявах се как след толкова внимателни и прецизни проверки, никой не беше забелязал очевидното програмно несъответствие, а той за миг безпогрешно го откриваше! Това беше просто талант, който хората, с които работеше, бързо откриха и оцениха. И оттогава винаги, когато трябваше да се вземе окончателно решение, се обръщаха първо към него.