Моят втори „втори“ човек дълго беше в Националната телевизия, изпълнявайки тази силна международна програма. А по-късно, когато Хачо Бояджиев стана генерален директор на Националния дворец на културата, той покани инженер Въргов за свой заместник и той още много години успешно работи в голямата българска културна институция.
Ние никога не поставихме пред своите имена титлата „дипломиран инженер“ – Иван Славков (автомобилен инженер), Иво Гановски (машинен инженер, шеф на отдела за организация на управлението в телевизията), Петър Долапчиев (технолог машиностроител), Иван Въргов (самолетостроене) и аз (текстилно машиностроене), Лили Мирчева (машинен инженер). Защото преди всичко искахме да си останем колеги журналисти. С нас в екипа ни беше и архитект Янчо Таков, и икономистът Христо Цачев, и Кеворк Кеворкян – юрист, и Хачо Бояджиев, чиято първа специалност в Софийския университет е била математика. Но инженерното ни образование или другата специална подготовка дадоха отпечатък в цялата ни телевизионна дейност. Две и две винаги е четири, нали? Нашето „да“ винаги беше истинско ДА, а не – днеска – ДА, а утре – НЕ, или „може би“. Или пък „айде утре да се видим по някое време“.
Но не беше само това. При организацията и управлението на телевизионната програма подходът ни беше инженерен, беше логичен, подчинен на статистиката и математическия анализ. Инженерите от техническата дирекция влизаха при нас като при колеги, а не като при технически лаици. Мислите ли, че беше случаен техническият бум, който през седемдесетте години издигна нашата телевизия на челно инженерно ниво в Европа? В общата административна практика въведохме социологическите проучвания, интеркома за служебните разговори помежду си, който купихме от телефонния завод в Банско, радиотелефоните от военния завод в гр. Гоце Делчев, който произвеждаше 140 000 бройки годишно за съветските газопроводи…!
Цели десетилетия преди в света да се роди първият мобифон или iPhone, от ръцете ни не слизаха портативните радиостанции на шведската фирма „СТОРНО“, с която по онова време беше снабдена Лондонската полиция. И нашите международни телевизионни транслации винаги бяха комуникационно осигурени с мигновена програмна връзка с телевизионната кула в София. И досега, сред по-старите колеги от Телевизията, се разказват вицове за нашите дистанционни радиолетучки, които аз водех със София от „Златния Орфей“ – директно от Летния театър в Слънчев бряг, в 12.00 ч., с дежурните редактори на Програмата в София. А понякога и от плажа.
