87

Бях се активирала в местната журналистика, но погледнах много напред – към телевизията. Хайде де, та това беше най-модерната лелеяна мечта за много хора.

Ами знаете ли какво? Аз имах височайши връзки там – директорът Иван Славков, барабар с неговите добри приятели Стефан Велев и Петър Долапчиев, шефове в програмата, инженери, мои колеги и познайници от Политехниката. С Иван се знаехме още от махалата, леля му живееше на нашата улица, та често се засичахме, пък и спортът бе наша обща тема. А с Петър даже следвахме в една група и бяхме в много приятелски отношения.

Реших се. Що да не опитам!

Пиша някакво писмо, адресирано лично до Славков, така и така, имам желание да работя при вас, ето моите писания и жизнен опит, какви са възможностите… Написах го без особени очаквания. За моя голяма изненада след няколко дни пристига телеграма – идвай веднага, обади се кога ти е удобно. Подпис – Иван Славков, всемогъщият тогава генерален директор, и с изключителен принос за отварянето на българската телевизия към големия свят.

Понаедряла след раждането на малката ми дъщеря, накипрена с електриковото палто, пристигам в телевизията. Петър Долапчиев,