Малко по-късно в Програмата ме подпря един остър проблем: службата за международно сътрудничество остана без ръководител. И точно в тоя момент пред мене се появи и алтернативата за подходящия втори човек. Така започна новата кариера, вече на телевизионен журналист, на другия мой състудент, инж. Иван Въргов, който много години дотогава беше директор на Българската селскостопанска авиация. Неговата визита при мен от само себе си очевидно беше знакова:
– Сър, от вчера съм без работа, напуснах гражданската авиация, защото не се разбрахме с новото ръководство. Ти познаваш моите възможности, отдавна исках да се върна в журналистиката. Имаш ли някакво предложение към мен?
– Въргов, изчакай ме, моля те, пий едно кафе и ме изчакай!
Качвам се веднага на 10-я етаж при Славков. Още от Политехниката Иван добре познава Въргов. Всички му завиждахме, че е един от шестимата, които завършваха самолетостроене в катедрата на професор Лазаров. Професорът беше конструирал витлов самолет, който носеше неговото име – известната българска марка „ЛАЗ“, тогава на въоръжение в българската военна авиация! И сега неговият възпитаник Въргов е дошъл при нас и е готов да започне работа в Международната служба!
И Славков е озадачен:
– Просто не ми се вярва, но ако е така – давай бързо да подпишем документите, докато не се е отказал!
След 15-на минути слизам отново в кабинета си и подавам на Въргов подписаната заповед.
– Другарю Въргов, идваш при нас за завеждащ на отдела за Международно сътрудничество. Искаме да го развиваме с нови темпове – да се засили нашето участие в Интервизия, да установим и разширим връзките с Евровизия, готвим се за международно излъчване на „Златния Орфей“, Международния балетен конкурс във Варна, Фестивала на телевизионните театри, Вечерите на Българската телевизия в големите европейски градове и социалистически държави, и още няколко такива международни инициативи. Мисля, че това ти можеш да го направиш, затова ще разчитаме на твоето успешно приземяване при нас. Сега ела да те представя на колегите!
