на управляващата всичко Партия двамата млади репортери Велев и Славков бяха назначени в икономическата редакция, защото имат доста публикации, пишат добре, при това са и машинни инженери. Те не са членове на БКП – по това време нито Иван Славков, нито Тодор Живков знаят, че ще се сродяват (в партията ни приеха след няколко години, вече бяхме шефове в Телевизията).
Но преди да почнете да четете по-долу репортажите от 69-а, един много съществен въпрос: Защо нашите журналистически набези са се „прицелили“ точно в Арабските страни?
По онова време Европа преоткриваше Арабските страни, след като отдавна ги беше колонизирала. Но руснаците бяха по-пъргави, по̀ ги разбираха, и бързо-бързо затъргуваха с тях, предимно с оръжие. Но започнаха и със строежи на пътища и язовири. А ние – да не останем по-назад, им вдигнахме болници, летища и стадиони. В Кувейт имаше (и досега има) наши лекари, изнасяме агнешко и текстил, за Мароко – добра авиация и учители, за Джеда возехме богомолци, а в Либия – ех, тази мъченическа Либия! – строители и инженери, медици и търговци – в продължение на години там работеха с високи валутни заплати 15 – 20 хиляди български специалисти…
Багдад, Дамаск, Триполи – никой и в съня си не допускаше, че американската „Арабска пролет“ в началото на ΧΧΙ век ще ги направи по-пусти и от Сахара!
И затова нашите наивни тогава камери с удоволствие шетаха из цветущите бъдещи руини и заснемаха кадър след кадър също бъдещите архивни филми за последните спокойни и щастливи години на тези места – тези супер райски кътчета, а днес истински гробища на цивилизацията – Багдад и Дамаск, Триполи и Бенгази…
Доскорошните им приятели от Източна Европа даже не им дойдоха на „погребението“. Митичният Съветски съюз, преоблечен в тесните одежди на преустроената Руска федерация, величествено и с достойнство се спотайваше…
