НОЩЕН ПОЛЕТ
Репортаж, отпечатан във вестника (1969 г.),
и текст за телевизионен сценарий
Полетът е нощен: обявеният час на излитане е двадесет и един, нула, нула, маршрутът е от Атлантическия океан до бреговете на Червено море: Рабат – Джеда. Командир на самолета е Чудомир Тодоров. Тази нощ ще прекараме в небето на Африка, едва сутринта ще усетим отново твърдата плът на земята. Минал съм хиляди километри по въздуха, дълги нощи съм чакал по летищата кацането на машината, която от нашите ръце е готвена за път, на която нашите светлини и сини сигнали ѝ даваха първия допир с бялата писта. Но тогава това беше наша, българска или европейска земя, но тогава това беше наше небе. Ще бъдат ли същите сега и африканската земя, и африканското небе?
Тренировъчните полети са завършили, това е първият ми нощен полет над Африка. Срещу моето име в генералната декларация, която сега с твърда ръка подписва командирът, стои лаконичното: „борден инженер“. Дублирам бордния инженер Димитър Жечев, който е още долу, под самолета, и белият лъч на джобното му фенерче обхожда сантиметър по сантиметър светлата обшивка на стоманената птица. С Жечев се познаваме отдавна. Заедно сме „припалвали“ в зори двигателите на самолетите на Бургаското летище, чакали сме с часове на варненските писти мъгливата София да отвори „портите“ си за нашия самолет… И винаги съм се радвал на изключителната прецизност на Жечев, на съсредоточеното му внимание и към най-незначителната подробност.
Трудолюбив и съвестен, наднича навсякъде, опипва всичко със собствената си ръка, минутка не стоеше без работа. Ето и сега, още дълго светлият лъч на прожектора ще обхожда всяко кътче на подготвения за път самолет…
Черна, мастиленочерна е африканската нощ. И мощните прожектори на рабатското летище трудно я гонят, дебелите сенки на самолетите тежко лежат по бетона. Хладно е. Зад тъмнината на палмите далече от нас припламват светлините на мароканската