Райко Николов не иска да влиза ни в такъв спор, ни в такъв тон, и продължава дипломатично да ни обяснява:
– Той е богат човек, но иска да ни е полезен – грижи се за градината, поддържа мебелите. Те всъщност са негови. Ето и тази маса – сочи през огромната витрина венецианската старинна маса с 12 стола в хола, на която вечеряхме. Хазяинът я купил на някакъв търг във Венеция, оттам я донесе тук и ни я подари.
Славков и аз вече започваме да разбираме, че сме в Кувейт…
На другата сутрин ние излетяхме за България, стискайки под мишница спасената камера с кутиите заснета филмова лента и три дебели бележника с репортажи от брега на Персийския залив, които бяха отпечатани в няколко последователни броя на „Работническо дело“. Не помня със злополучния филм какво стана, видя ли бял свят. Или се случи като кувейтско-българската дружба… Нали сега на мода стана Катар – и той е там някъде – тогава беше 40 000 души, а днес е над 2 000 000…!
На пистата на Аерогара София ни чакаха Мила и Ели (Людмила Живкова и жена ми). След Братиславската самолетна трагедия Мила винаги чакаше Иван. Невинаги го изпращаше.
От друго подобно журналистическо пътуване до далечния континент написах репортажите от небето на Африка. А и филм за Телевизията май стана. Текстовете, които публикувам по-долу, са писани преди половин век. Отпечатани са в три последователни броя на в. „Работническо дело“ през 1969 г. Официозът е със 700 000 екземпляра дневен тираж, седем дни в седмицата, 6 – 8 страници голям формат, без реклами. През бурното лято на 1990 г. опозиционният вестник „Демокрация“ с главен редактор Йордан Василев също достига рекордни дневни тиражи от 300 000 – 400 000 екземпляра! Други времена, други тиражи!
В нашия голям национален вестник чести автори или редактори бяха и изтъкнати български творци, като Николай Хайтов и Йордан Радичков, Владо Башев и Любо Левчев, Свобода Бъчварова, Валери Найденов, Владо Костов, Павел Писарев, Марко Семов, Стефана Билдирева, Николай Конакчиев… В този Орган
