не виждате ли какъв див петел е!
Жените май по цял свят са еднакво суетни – за да се харесат, са готови на какво ли не!
Големият началник с почитание вече е изслушал всички, късен следобед е, това трябва да свърши!
– Да се унищожи!
Край, отиде ни и камерата, и филмът!
Но кроткият Сашо изведнъж се промени – навежда се към офицера, нещо тихо, но разпалено обяснява на арабски, после сваля от дясната си ръка големия сребърен часовник (защо го носи на дясната ръка?), подава го с уважение на началника.
Изтръпваме! Сега ще стане, каквото ще стане! Чували сме, че за рушвет на чиновник по тези емирства режат ръце! Човекът обаче внимателно взема часовника, обръща го обратно и се вглежда – като че ли чете нещо. После се изправя и с голяма почит връща сребърния часовник на Сашо.
– Господине, извинете ме пред Вашите гости, журналистите от България! Нашият Емир високо цени приятелството с Вашата страна. Пожелавам Ви успех с този филм за Кувейт и за нашето приятелство. Заповядайте, вземете си камерата!
Всички сигурно сме много смешни в този миг. Сашо обаче го е очаквал, защото иска да се покаже много благороден.
– Екселенц! Все пак позволете да Ви оставим филмовата лента?
Ние сме изпълнени с радостно възхищение от този изящен Сашов изказ!
– Не господине, не! Филмът Ви за Кувейт по Вашата телевизия е много по-ценен от тази камера! Носете си ги със здраве!
Обръща се към униформения (той стои като сфинкс до вратите) и сочи опечаленото семейство, чиито дечица са позадремали в дълбокото кожено канапе.
– Проводете ги до долу!
И после към нас:
– Господа! Кафе? Чай?
Учтиво пием глътка от катраненочерното мощно арабско кафе.