и жената. Хубава мургава мароканка, както по-късно се разбра. Заслужаваше си скандала! С нея – две мънички, много сладки дечица, за които това си беше цяло приключение – врякаща тълпа, джипове, полиция! Както и за нас!
От входа на полицейския участък историята се разви с кинематографична ловкост.
Първи кабинет, доста семпъл. Стоим чинно, прави. Изслушват всички, без децата.
Решението: Камерата да се унищожи!
Ние: отказваме, искаме по-висок началник да отсъди.
Те: Добре.
Втори кабинет, на по-горен етаж – пак същото.
През това време пред участъка спира луксозен бял Кадилак кабрио и от него слиза полицейски офицер.
– Селям! (арабски поздрав)
Постовият отпред му „отдава чест“, то и без това по осанката му личи, че е важен. Явно са го очаквали, не знам откъде, но дойде бързо. Прие ни веднага, в шефски кабинет – висок етаж, висок таван, високи прозорци и врати, тежка маса и бюро, портрети по стените, кожени кресла и канапе. Вероятно това е последната инстанция и в този луксозен кабинет ще се реши съдбата на камерата и на филма.
Отново шум и възклицания от нашия арабин. Иван тихичко се обръща на френски към мароканката:
– Госпожо, ние Ви се извиняваме! Нали разбрахте, че снимахме рекламата за нашата страна и не сме имали нищо друго предвид! Ние сме от Българска телевизия и филмчето ще бъде показвано само у нас, а не тук…
Красавицата видимо е поласкана, че е станала, макар и за няколко минути, филмова звезда. Тя скритом поглежда към мъжа си и очевидно, пазейки се от него, с лице безизразно като на паметник, също на френски, казва на Славков:
– Господине, напълно Ви разбирам! Аз самата нямам нищо против да ме снимате. Още повече за Вашата телевизия! – и кима с глава към мъжа си, който в този момент бясно защитава по тяхному семейната чест, и продължава – Но какво да правя,
