опитен, здраво я държи с едната ръка – 8000 долара са това, а с другата се брани. Притичваме и ние, Сашо нещо се разправя. Файда – никаква. Арабинът дърпа камерата, врещи и не пуска. Събират се десетки зяпачи, слушат и крещят. Трима сме – срещу всички. Забравяме, че е 48 градуса. Тук като че ли е значително по-горещо…
Тича уплашено собственикът на Хипера и започва чудесна разправия с тълпата. Ние нищо не разбираме, само се пулим.
Сашо обяснява на Иван: „Арабинът е обиден жестоко. Снимал си с камерата жена му и това е лошо, много лошо, той не може да преживее това… – Сашо търси дума – …това унижение! Иска да унищожиш камерата“.
Славков: Обясни му, че…
Сашо: Казах, всичко казах! И собственикът на супера му говори – не, и не! Иска тук, пред всички, да счупиш камерата на парчета!
Аз: Майната му, Иване, дай им филма и да се махаме оттук…
Сашо: Не искат филма и това е! Само камерата на парчета…
Два открити джипа с полицаи, седнали на седалките по странѝците, си пробиват път към нас през тълпата, кротнала при тяхното пристигане. Офицерът, без да слиза от предната седалка до шофьора, стегнато се информира за гюрултията. Пита и едната страна, и другата, и зяпачите. Говори тихо, твърдо. Слуша абсолютно безучастно. Обръща се към Сашо, който е успял да му пъхне в ръцете дипломатическия си паспорт и журналистическите ни карти. И на Иван Славков паспорта, в който пише, че е от семейството на Държавния глава на Република България.
– Господин Консул, с цялото ми уважение към Вас и Вашия дипломатически документ, Ви моля да приемете поканата ми да дойдете с господа журналистите и засегнатото семейство в полицейското управление и там да се реши проблемът.
Тълпата жужука одобрително и започва да се разотива доволна – арабската чест е защитена! Ние се качваме в джиповете: полицай – аз – полицай – Иван – полицай…! Срещу нас – собственикът на Хипера и Сашо също са в компанията на полицаите! В другия джип – „оскверненото“ от камерата арабско семейство – и то с полиция. Между другото, от нищото изникна
